“Главните скоростни ограничители при камараните са дължината на корпуса, мокрещата му се повърхност, които се задействат яко, ако се опитате да развиете висока скорост" - обяснява създателя на "фантома" Никола Феликс. - "Когато сте под платна и корпусите не доксват водата, на практика можете да имате почти безгранични възможности. При стандартното плаване вие се борите непрекъснато срещу съпротивлението на водата и преминаването на вълните. Когато се издигнете нагоре, съпротивата им изчезва и настъпва пълна тишина. Всеки полъх на вятъра се превръща в ускорение".
По време на тестовете Flying Phantom е постигнал скорост от 33 възела /62 км/ч, но Феликс вярва че това не е границата на възможностите за яхтата. - "Следващият ограничител на скороста е кавитацията около крилата, която възниква при скорост от 45-50 възела /84 - 93 км/ч/."
Освен отпадането на водното съпротивление на корпусите, подводните крила дават още едно предимство - движението става много по-плавно. Според яхтсмените, вече запознали се с нydrofoiling-а, движението при него напомня на това летящото килимче от старата арабска приказка. Има и известни проблеми, особенно при непредвиденото завръщане на корпусите във водата, което рязко залавя движението.
Подводните криле не са нещо нова в света на яхтите - "летящите" лодки отбелязват скоростни рекорди от десетилетие и сегашният рекордьор “Vestas Sailrocket II” носи шампионската титла с неговите плашещи 65.45 възела /122 км/ч/ от 2012-а година. Но Flying Phantom е първият продукт, който изкарва технологията на пазара и демократизира катамарана с подводни криле.
