Междувременно се случи гафа с кила на Ролан. Вторият в класирането яхстмен бил в рубката на лодката, когато чул обезпокоителен шум под него. Той изскочил на палубата, обезветрил платната и минал в дрейф, за да огледа лодката. Първоначално Ролан не открил нищо и отново натегнал платната, но тутакси усетил, че лодката има прекалено голям за вятъра крен. Така ветроходецът установил, че причина затова е повреда в кила. За да може да откренява по-ефективно яхтата дългият 4-метра кил има специална хидравлична система, която го накланя към надветрения борд. Още докато плавал в Тихия океан Ролан Жордан се блъснал в голям морски бозайник – кит или косатка. Вероятно килът още тогава се бил повредил. Сега обаче тежестта, монтирана в най-долната част на кила, известна като бубл, вероятно се е откачила и паднала и лодката е много нестабилна. Ролан дори се опасява, че самият кил може да се е счупил някъде над булба и да е загубен заедно с него. Поради тази причина яхстменът напредва бавно със скорост от 8-10 възела (15-18 км в час) с намалена площ на платната и с надеждата, че ще успее да стигне до най-близката суша – Азорските острови, които са на около 500 мили пред него. На 30 януари към обяд той беше изостанал вече на 1040 мили (близо 2000 км) от водача Дежайо.
Повредата на Жордан даде възможност на третия в класирането - французина Армел Ле Клеа, да стопи до 300 мили дистанция до бедстващата яхта. Армел нарочно държи курс към лодката на Ролан, за да го прибере на борда, в случай, че лодката му се преобърне. Същото се готвят да направят и изостаналите доста по-назад ястмени. На 30 януари към обяд 4 яхти се бяха скупчили на разстояние от 300-400 км от двете страни на екватора. Най-близо до финала е англичанката Саманта Дейвис (на 2500 мили след водача), следвана плътно от Марк Гиймо. Двамата са малко на север от екватора, докато лодките на Брайън Томсън и на англичанката Ди Кафари (6-и и 7-и в класирането) все още не са го пресекли. И четирите лодки около екватора се движат в хубаво, но за съжаление слабо откъм вятър време. От стартиралите общо 30 на брой участника в регатата в момента на трасето са останали само 10 яхстмени, както и двете железни англичанки.
В същото време в Ле Сабл д'Олон се готвят за тържественото посрещане на финалистите. Мишел Дежайо, който оня ден предполагаше, че ще финишира в събота вечерта или в неделя сутринта (31 януари или 1 февруари), вече смята, че ще пресече финала още в събота преди или към обяд. Ако това стане Дежайо ще подобри с четири или най-малко с три дни рекорда на регатата от предишното й издание, който е 87 дни. Иначе това издание на „Vendee Globe” вече има един отбелязан рекорд по отпаднали състезатели – 18 от стартиралите първоначално 30.
