6-метровият тримаран има централен стъклопластиков корпус и два по-малки странични поплавъка. Освен три корпуса Microship има и тройна задвижваща система – с платно, педали и електромотор. Платното е с въоръжение, заимствано до голяма степен от олимпийския ветроходен клас Laser. Педалите са като на водно колело, а единичният пропелер е монтиран под централния корпус. Той може да се върти и от помощния електромотор, захранван от акумулатор. Освен от фотосоларни панели с мощност 480 волта акумулаторът може да се зарежда и от въртенето на педалите. Трите слънчеви панела са монтирани в предната част на централната рубка, както и върху извитите напречни платформи, свързващи централния корпус със страничните. Самата рубка има ажурна конструкция от стъклопластика, която е покрита с прозрачни меки панели, закопчаващи се с цип при лошо време. Екипажът на тримарана, който се състои само от капитана, се разполага удобно в единствената седалка в рубката, която може да се трансформира и в спална койка.
Наличието на електрическа инсталация е позволило на Стив Робъртс да оборудва микроскопичното си хибридно корабче с навигационни светодиодни (LED) светлини, с радиостанция и радиоуредба. В момента 58-годишният изобретател е обявил за продажба творението си. Стив е навит да се раздели с Microship, стига да се намери чудак, който да му брои 73000 долара. Срещу тази „скромна” сума в САЩ може да се купи поне два пъти по-дълга истинска яхта.
