След като завършиха предишния – пети етап, участниците и яхтите престояха в Рио от 11 до 20 април. Това време бе използвано най-вече за ремонт на лодките и за междинните гонки в залива на Рио. Тези офшор гонки се правят не толкова за печелене на точки, а за да могат жителите на Ри о и останалите портове, в които спира регата, да се насладят отблизо на борбата между най-екстремните и бързи екипажи на еднокорпусни яхти в света.
Както можеше да се очаква жителите на бразилския мегаполис посрещнаха изключително радушно участниците в околсветската регата. За времето на престоя им Рио марината, в която бяха акостирали лодките, бе посетена от над 84000 гости. Стълпотворението около яхстмените беше невероятно, но на най-голямо внимание се радваше любимецът на публиката – сънародникът им Торбен Граелю. Той се движеше неизменно из града, заобиколен от десетки свои почитатели.
Местните медии също отразиха широко междинната спирка на Volvo Ocean Race. Справката на организаторите сочи, че в бразилските печатни издания са излезли 42 публикации, в които името на регатата е било цитирано 207 пъти. В деня на старта на шестия етап на брега се събраха хиляди изпращачи. Поне петдесетина човека се изхитриха да се изкатерят на върха на прочутия хълм Захарната глава, за да имат по-добър обзор към акваторията на залива. След като старта бе даден седемте огромни мачти с разноцветни платна бързо се скриха зад хоризонта, подгонени от бриза, след който им предстояха поредните 4900 морски мили (около 8000 км) до финала в Бостън. Преди това обаче за радост на публиката лодките завъртяха няколкото вехи, поставени от организаторите в залива.
На 24 април лидер в шестия етап е екипажът на Ericsson 4. След него на дистанция от 36 мили се движат съотборниците им от Ericsson 3. Нататък следват Telefónica Blue (на 40 мили от лидера) и PUMA (62 мили след водача). След тази условна челна четворка се движи по-изостаналото трио в състав: Delta Lloyd (116 мили след лидера), Green Dragon (125 мили след водача) и Telefonica Black (на 131 мили). Любопитно е да се отбележи, че за да скрият маневрите си от съперниците някои от шкиперите използват т.н. наречената стелт-тактика, с която крият местоположението си. Колкото по на север се движат лодките, толкова повече те се приближават към набиращия сила студен фронт. Друго препятствие пред екипажите е мигриращото стадо от североатлантически китове, чиято популация е намаляла до само 400 бройки. Поради тази причина ръководството на Националния морски резерват на САЩ е въвела някои забранени за движение райони, тъй като китовете имат навика да плуват непосредствено под повърхността на водата. Така те стават често жертва на сблъсък с кораби. При сблъсък с някой от участниците в околосветската регата обаче вероятно повече ще пострада корпусът на лодката. Точно по този сценарий от дистанцията отпаднаха някои от участниците в околостветската регата за самотници Vendee Globe. Забранените за плаване райони със сигурност ще намалят възможността за маневриране на седемте яхти, които се движат по трасето.
Кореспондентът на борда на Ericsson 3 Густав Морин предаде: “Ние преминахме през пълния цикъл на развитие – от новобранци в Атлантика, до победители в най-дългия за цялата история на регата етап. Разбира се, ние много добре осъзнаваме, че има още много на какво да се учим. Но след като сме опитали веднъж вкуса на победата, на нас ни иска да го опитаме още и още, и още веднъж.”
Не толкова висок е духът на борда на PUMA, където още “ближат рани” от предишните повреди. “Преди два дни се оплаквах, че сме затиснати между двете яхти на Ericsson и че се намираме на предела на видимостта с тях. Сега бих искал да върна тази позиция, защото с грамотни маневри съперниците ми изчезнаха пред мен зад хоризонта”, споделя по радиото шкиперът на PUMA Кен Рид.
В същото време навигаторът на Delta Lloyd не се оплаква от липса на динамика. Той споделя, че се движат добре със скорост от 20-24 възела (35-47 км в час). “В момента водим позиционна борба с екипажа на Telefónica Black, което постоянно ни мотивира да караме с максималната възможна скорост. На Telefónica Black решиха да се възползват от рисковия западен вариант и вчера те успяха да спечелят няколко мили аванс. Но сега вятърът в техния район падна, а ние продължаваме да се движим добре. Така че оставаме в играта”, радва се по радиото Кен Рид.
Що се отнася до екипажа на Green Dragon, който се движи постоянно на халвинд, той има само едно желание – да имаше поне още тон олово в кила, за да вдигне повечко скорост. “В тези условия идеалната работа на екипажа ни позволява поне да не изоставаме от глутницата. Но и най-малката ни грешка има сериозни за класирането ни последствия”, съобщава навигаторът Ян Мур.
През следващите дни борбата между екипажите ще стане още по-жестока, тъй като се очаква сериозно влошаване на времето до самия финал в Бостън. Затова съвсем уместно звучи откровението на навигаторът Уотър Вербаака, който споделя: “За да финишираме първи, е необходимо първо да финишираме…”
