След като прекара десетки безсънни денонощия, докато се състезаваше в околосветската нон-стоп регата за самотници Vendee Globe, победителят Мишел Дажайо изкара още една безсънна нощ. На 1 февруари след обяд французинът финишира първи в залива на френския град Ле Сабл д'Олон (les Sables d'Olonne) с нов рекорд на регатата – 84 денонощия, 3 часа, 9 минути и 8 секунди (предишното най-добро постижение бе 87 денонощия).
Далеч преди да влезе в залива известният с прякора Професора 44-годишен бретонец бе придружен от цяла флотилия яхти и катери. Веднага след финала в залива на борда на яхтата Foncia на победителя се качиха представители на съдийската комисия. Те взеха на абордаж в движение яхтата и се прехвърлиха на борда й от лепналия се за нея катер с меки надувни бордове. Заедно със съдиите на Foncia се качиха някои от организаторите, както и първия телевизионен екип. Оттук нататък героят на деня нямаше грижа за управлението на лодката си. Докато Мишел даваше първото за деня интервю гостите му се заеха да прибират предното платно (геноа) и рифованото (с намален площ) основно платно (грот). След това Foncia бе взета на буксир и изтеглена бавно през входния канал пристанището. Той бе почернял от двете страни от стеклите се да посрещнат героя на деня десетки хиляди жители и гости на Ле Сабл д'Олон.
Малко преди яхтата да акостира Дежайо размаха две запалени сигнални шашки, а щом Foncia пристана на кея той поля с голяма 3-литрова бутилка шампанско телевизионните оператори и хилядите посрещачи. “Много се радвам, че издържах до края. Стартирах последен на 9 ноември 2008 г. от същото пристанище, тъй като трябваше да се върна, за да отстраня повреда в електрониката на яхтата. Бях отчаян и се чудех дали да продължа изобщо. Щастлив съм, че не се предадох и продължих да се състезавам. Оттук нататък всичко беше борба и безкрайни маневри и смени на платната, за да изцедя максималното възможно от яхтата. Благодаря и на екипа ми, който ме поддържаше от сушата. Смятам, че 40% от успеха ми се дължи на това, което свършихме предварително на брега с моите хора”, сподели победителят в първото си ТВ-интервю.
Запитан за някои от най-екстремните моменти по време на състезанието Дежайо отговори по следния начин: “Вероятно това беше една сутрин в началото на декември със силен вятър и голяма вълна, когато видях кит на метри пред носа на глисиращата лодка. Помислих си, че ако ударя кита, ще повредя фатално кила и руля. Нямах време за смяна на курса, но видях, че китът ме погледна за миг, след което се гмурна под лодката, с което май ми каза – нека да продължи и да победи. Иначе дори и не видях страховития нос Хорн, когато го заобикалях, тъй като това се случи през нощта.”
В деня, в който Мишел Дежайо завърши състезанието, движещия се на второ място след него съперник Ролан Жордан бе принуден да вземе тежко решение – да напусне състезанието. Това се наложи, след като французинът не успя да избегне това, което се размина на сънародника му – сблъсък с кит. След удара Ролан загуби на 30 януари целия кил с баластната тежест от 3 тона, закрепен на края му. За да не се обърне яхтата шкиперът намали драстично площта на платната и струпа всички по-тежки предмети в дъното на корпуса. Така средната му скорост падна до 4,2 възела (около 7 км в час) и третият в класирането – Армел Ле Клеа започна бързо да го настига с два пъти по-висока скорост. На 2 февруари след обяд Ролан насочи яхтата си към пристанището Понта Делгада на главния Азорски остров Сан Мигел, намиращо се по това време на 50 мили от неговите координати. “Щастлив съм, че не се преобърнах при вчерашната буря с вятър до 50 възела (93 км в час). Но повече няма да предизвиквам съдбата и късмета си”, обяви фнацузинът по радиото. Така в момента третият в класирането – Ле Клеа, се движи вече втори с доста голям аванс пред станалата трета англичанка Саманта Дейвис, на която й остават 1200 мили (около 2200 км) до финала. Сам вече е напуснала зоната на антициклона над екватора и се движи с над 12 възела (около 20 км час). През последните няколко дни с хубаво време и слаб вятър Саманта се изтягаше по бански на палубата и скучаейки пращаше за сайта си снимка след снимка. Фотосесиите от борда на Roxy на известната с прякора Хубавата англичанка Дейвис я превърнаха в своеобразен секс-символ на регатата.
Натисната от скука и безветрие нейната сънародничка Ди Кафари, която се движи в момента на шеста позиция малко след екватора, пък започна да записва с мерена реч в бордовия дневник информацията за силата на вятъра и средната скорост. В това отношение околосветската регата е своеобразен Биг Брадър, тъй като независимо от огромните разстояния, които делят състезателите от сушата, Интернет позволява на милиони хора по света да следят, включително и на живо (със снимки, видеоклипове и радиосъобщения) живота на борда на всяка яхта.
На 2 февруари местоположението на останалите участници в регатата беше следното:
Марк Гиймо се движи четвърти все още на стотина мили след Саманта Дейвис.
Брайън Томпсън е на пета позиция, а до финала му остават малко под 1600 мили.
На 7-а позиция след британката Ди Кафари в зоната екватора се движи Верандас Акена (2260 мили до финала).
Стив Хуайт е осми на 3270 мили от финала.
Рич Уилсън е девети и на 4540 мили от финала.
Французинът Винсент Рио е на девета позиция, но той бе принуден да спре на Фолкландските острови, за да отстрани някои тежки повреди.
Твърде вероятно е Рио да бъде задминат скоро от намиращия се малко след нос Хорн (5840 мили до финала) Рафаел Динели.
Последен - на 6164 мили от финала и малко преди Нос Хорн, е Норберт Седлацек.
